България трябва да лекува политическата си истерия
Проблемът не е в компромиса, нужен за коалиция между някои партии в България. Коалирането сред партии, заявили, че изповядват главните полезности член 2 на Договора на Европейски Съюз, не би трябвало да бъде проблем - даже в случай че те имат идеологически разлики. Проблемът е в сатанизирането на цели партии и на гласоподавателите им и оттова - в държанете на обществото в положение на непрекъснат конфронтация. Хронично разграничена, враждуваща, скарана България значи хронично слаба, а оттова - и бедна, и изостанала България.
За самопровъзгласилите се носители на " смяната " коалиция с ГЕРБ или с Движение за права и свободи е коалиция с дявола, тъй като тези партии са провъзгласени за партиите на " паралелната страна ", корупцията и олигархията в България. Оттук идва и психодрамата. Сътрудничеството със знаците на " статуквото " за твърдия електорат на " смяната " е измяна - макар, строго видяно, зад гръмките обвинявания и медийни легенди да няма нито един издържал пред правораздаването факт (при всички запаси към неговата независимост).
Идват обаче исторически условия, който вършат прегръдката с " дявола " неизбежна. Такова събитие е войната в Украйна. Тя налага императивно на страната ни да се дефинира на чия страна е и отмества по-назад всички останали точки в дневния ред. На някои политически сили лиши повече от година да осъзнаят и да одобряват тази справедлива действителност. През това време клетвите по адрес на сатанизираните продължаваха, от което незаобиколимия компромис с тях стана единствено по-труден, а политическата му цена се качи.
И когато той неизбежно беше изработен с държавното управление Денков-Габриел, се заредиха отново познатите пояснения, че компромисът е " исторически ", че задачата (каква тъкмо е тя апропо?) " няма друго решение ", че това в действителност " не е коалиция, а държавно управление на малцинството " ангели, управляващи с общителното единодушие на дяволите, че не е значимо по какъв начин си влезнал в такова партньорство, а по какъв начин ще излезеш от него. Освен че демонстрират уязвимост, такива пояснения още повече подкопават доверието в служещите си с тях, а оттова - и в цялата политическа система.
Простата истина е, че при остро световно опълчване сред Изтока и Запада, в основата на което е най-голямата война в Европа след Втората международна, силите на смяната у нас просто нямат различен сътрудник в ръководството, споделящ най-малко на думи техните основни полезности - евроатлантическата принадлежност на България и либерално-демократичния ѝ модел на развиване. ГЕРБ и Движение за права и свободи не са най-хубавите другари на ПП-ДБ. Те са единствените им другари, колкото и несмилаемо да е това за най-правоверната част от " умно-красивите " избиратели и водачи. Извън ГЕРБ и Движение за права и свободи остават теглещите ни към Евразия Българска социалистическа партия и " Възраждане " и неуверената Има Такъв Народ. Политиката не се прави от това, което искаш, а от това, което имаш - както и други неща в живота.
Това, което имаме сега и евентуално още дълго ще имаме в България, е фрагментация, т.е. доста и дребни партии. Изгарянето на мостовете сред тях е сигурният път към хроничната неустойчивост и оттова - към компрометиране на парламентарната народна власт и отваряне на вратата за зловредни външни въздействия. Следователно, няма по-заинтересовани от упоменатите партии понятията компромис и коалиция да бъдат оправдани, да престанат да бъдат мръсни думи. В последна сметка, целият Европейски съюз от основаването си до през днешния ден се гради върху договаряния, обединения и взаимни отстъпки.
Политическите вододели не са страшни сами по себе си. Страшни може да ги направи мястото, на което минават. Ако то е сред структуроопределящи политически сили, от които зависят принадлежността и курсът на страната, тогава тя губи своите ориентири и посока.
Много социална сила у нас се похабява в разногласия кой е достоверно западен, либерален, честен и прочие хубави неща. Тя може да се спести, в случай че се съобразяваме с обективните факти - за какъв те признава нашият съюз - Европа. Ако ГЕРБ и Движение за права и свободи имат признанието и поддръжката на Европейската национална партия и на Алианса на либералите и демократите за Европа, всички старания тези български партии да бъдат етикирани като нещо друго на локална почва са, най-меко казано, непродуктивни и самонараняващи.
Нещо повече, в Европа изобилстват обичайни десни партии, опетнени от корупция и разделящи нациите - в по-далечното и в по-близкото минало - като стартираме с немските християндемократи в края на кариерата на Хелмут Кол и продължим с италианската десница при починалия Силвио Берлускони, испанската Народна партия при Мариано Рахой и френските " Републиканци " при Никола Саркози и Франсоа Фийон. Разликата с България, е че приетите за отговорни от съда техни водачи и представители са получили заслуженото си, само че партиите им не са жигосани и изолирани, както не могат да бъдат големи сегменти от електората.
Истеризирането на политиеския живот в България би трябвало да спре, тъй като това не е в български интерес. В " семантичните войни " (изразът е на Марин Льо Пен - б.а.) спечелили няма. Вече имаме задоволително горчив опит, с цел да осъзнаем, че мафията не се страхува от проклятия и олелия, а от спокоен и прозорлив като нея съперник.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
За самопровъзгласилите се носители на " смяната " коалиция с ГЕРБ или с Движение за права и свободи е коалиция с дявола, тъй като тези партии са провъзгласени за партиите на " паралелната страна ", корупцията и олигархията в България. Оттук идва и психодрамата. Сътрудничеството със знаците на " статуквото " за твърдия електорат на " смяната " е измяна - макар, строго видяно, зад гръмките обвинявания и медийни легенди да няма нито един издържал пред правораздаването факт (при всички запаси към неговата независимост).
Идват обаче исторически условия, който вършат прегръдката с " дявола " неизбежна. Такова събитие е войната в Украйна. Тя налага императивно на страната ни да се дефинира на чия страна е и отмества по-назад всички останали точки в дневния ред. На някои политически сили лиши повече от година да осъзнаят и да одобряват тази справедлива действителност. През това време клетвите по адрес на сатанизираните продължаваха, от което незаобиколимия компромис с тях стана единствено по-труден, а политическата му цена се качи.
И когато той неизбежно беше изработен с държавното управление Денков-Габриел, се заредиха отново познатите пояснения, че компромисът е " исторически ", че задачата (каква тъкмо е тя апропо?) " няма друго решение ", че това в действителност " не е коалиция, а държавно управление на малцинството " ангели, управляващи с общителното единодушие на дяволите, че не е значимо по какъв начин си влезнал в такова партньорство, а по какъв начин ще излезеш от него. Освен че демонстрират уязвимост, такива пояснения още повече подкопават доверието в служещите си с тях, а оттова - и в цялата политическа система.
Простата истина е, че при остро световно опълчване сред Изтока и Запада, в основата на което е най-голямата война в Европа след Втората международна, силите на смяната у нас просто нямат различен сътрудник в ръководството, споделящ най-малко на думи техните основни полезности - евроатлантическата принадлежност на България и либерално-демократичния ѝ модел на развиване. ГЕРБ и Движение за права и свободи не са най-хубавите другари на ПП-ДБ. Те са единствените им другари, колкото и несмилаемо да е това за най-правоверната част от " умно-красивите " избиратели и водачи. Извън ГЕРБ и Движение за права и свободи остават теглещите ни към Евразия Българска социалистическа партия и " Възраждане " и неуверената Има Такъв Народ. Политиката не се прави от това, което искаш, а от това, което имаш - както и други неща в живота.
Това, което имаме сега и евентуално още дълго ще имаме в България, е фрагментация, т.е. доста и дребни партии. Изгарянето на мостовете сред тях е сигурният път към хроничната неустойчивост и оттова - към компрометиране на парламентарната народна власт и отваряне на вратата за зловредни външни въздействия. Следователно, няма по-заинтересовани от упоменатите партии понятията компромис и коалиция да бъдат оправдани, да престанат да бъдат мръсни думи. В последна сметка, целият Европейски съюз от основаването си до през днешния ден се гради върху договаряния, обединения и взаимни отстъпки.
Политическите вододели не са страшни сами по себе си. Страшни може да ги направи мястото, на което минават. Ако то е сред структуроопределящи политически сили, от които зависят принадлежността и курсът на страната, тогава тя губи своите ориентири и посока.
Много социална сила у нас се похабява в разногласия кой е достоверно западен, либерален, честен и прочие хубави неща. Тя може да се спести, в случай че се съобразяваме с обективните факти - за какъв те признава нашият съюз - Европа. Ако ГЕРБ и Движение за права и свободи имат признанието и поддръжката на Европейската национална партия и на Алианса на либералите и демократите за Европа, всички старания тези български партии да бъдат етикирани като нещо друго на локална почва са, най-меко казано, непродуктивни и самонараняващи.
Нещо повече, в Европа изобилстват обичайни десни партии, опетнени от корупция и разделящи нациите - в по-далечното и в по-близкото минало - като стартираме с немските християндемократи в края на кариерата на Хелмут Кол и продължим с италианската десница при починалия Силвио Берлускони, испанската Народна партия при Мариано Рахой и френските " Републиканци " при Никола Саркози и Франсоа Фийон. Разликата с България, е че приетите за отговорни от съда техни водачи и представители са получили заслуженото си, само че партиите им не са жигосани и изолирани, както не могат да бъдат големи сегменти от електората.
Истеризирането на политиеския живот в България би трябвало да спре, тъй като това не е в български интерес. В " семантичните войни " (изразът е на Марин Льо Пен - б.а.) спечелили няма. Вече имаме задоволително горчив опит, с цел да осъзнаем, че мафията не се страхува от проклятия и олелия, а от спокоен и прозорлив като нея съперник.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ